Берт Торвалдсен

(Копенхаген 1770-1844)

датски скулптор

Karl Albert Bertel Thorvaldsen е истинското име на световно известния скулптор, роден в Копенхаген през 1770 г. Баща му бил дърворезбар и негов първи учител, който му предава страстта към скулптурата. След като усвоява дърворезбарското изкуство, той е приет в Кралската академия на изкуствата едва единайсет годишен първо като художник, а от 1786 започва да посещава курсовете по моделиране. Благодарение на стипендия той заминава  за Рим през 1797 г., където остава около четиридесет години.

По това време Вечният град е център на неокласицизма, Торвалдсен се посвещава на изучаването на класическите произведения и теориите на Винкелман ( "История на изкуството през античността”).

В академията постига високо ниво на майсторство, получавайки многобройни признания и награди, за което е удостоен с кралска стипендия, за да завърши обучението си в Рим.
Бертел Торвалдсен пристига с кораба „Тети” в Палермо през януари 1797 г. и тръгва към своята цел, минавайки през Неапол, където остава един месец. В Рим пристига на 8 март 1797, който ден скулптурът празнува през целия си живот като рожден ден.
В Рим живее на улица Систина (до площад Испания), а неговото ателие се е намирало в конюшните на палата Барберини.

Първият му успех е моделът за статуята на Язон (Giasone), за която получава хвалебствия от Антонио Канова, най-големият скулптор в града по това време.
Неговият сънародник архелога/нумизмат Георг Дзоега, който живее в Рим, го взема под своята опека и му помага да  изгради бързо свое име като скулптор.
Богати колекционери му възлагат нови поръчки за статуи и митологични композиции като „Трите грации”, „Любов и Психея”, „Ганимед и змиорката”, „Хеба и Гений”.

Неговата богата продукция включва статуи, като Джейсън от 1803 г. (Копенхаген музей Торвалдсен.), Христос и апостолите, (Копенхаген, Църквата на Дева Мария), барелефа „Гнева на Ахил” (1803-05), бюстовете на Томас Харди и лорд Байрон и паметниците на Г.Панятовски във Варшава. 

През 1803 започва да работи върху Ахил и Брисеида, една година след това завършва „Танцът на музите в Халикон”, както и статуите „Любов и Психея”, „Аполон”, „Бакхус и Ганимед”.

Торвалдсен получава много отличия, назначават го включително за президент на Художествената Академия „Сан Лука”.

През 1819 за кратко Торвалсен се завръща в Дания, където получава поръчка за колосалната статуя на Христос за реконструкцията на бомбандираната  и разрушена от англичаните катедрала Vor Frue Kirke в Копенхаген.

След окончателното завръщане на Торвалдсен в родната Дания през 1838, скулпторът е вече известен и посрещнат като герой, носейки със себе си големият Христос и Апостолите, поръчани 20 години преди това. Бертел Торвалдсен умира внезапно от анеуризма на 24 март 1844, докато е на театър. Оставя цялата си колекция от произведения на изкуството и моделите на своите скулптори, като голяма част от своето богатсво дарява за построяването на музей в Копенхаген. 

Сред най-известните му статуи са тези на Коперник и Йозеф Пониатовски във Варшава, скулптората на Максимилиан I  в Монако и надгробния паметник на папа Пий VII , единствената творба реализирана от чужденец - некатолик в базиликата Св.Петър във Ватикана.  

Торвалдсен е погребан в двора на музея в Копенхаген, както е неговото последно желание.