Капитан Петко Войвода
и българските гарибалдийци
Една от най-ярките личности в българската история на национално – освободителното движение – Капитан Петко Войвода, заема важно място и в панорамата на революционните комитети на Европа. На 2 декември 2004 г. на хълма Джаниколо в Рим се открива бюста-паметник на Капитана, дело на проф. Валентин Старчев. Поводът е 160-годишнината от рождението на Войводата.
Роден в родопско село Доганхисар на 18 декември 1844 година, още седемнадесет годишен той става хайдутин и посвещава живота си на освобождението на Тракия. Природно надарен, с голям ум, здрав разсъдък и силна памет, обхожда Тракия и Македония, Гърция, Крит, Италия и Франция, Египет и Русия, където обогатява своите познания и мироглед.
В началото на 1866 г. Петко войвода посещава Италия, за да се срещне с Джузепе Гарибалди, който оценява високо качествата му на революционер и го поставя начело на около 300 души гарибалдийци. Така се ражда прочутата гарибалдийска дружина, съставена от 220 италианци и 67 българи, която участва в Критското въстание. Обогатен от опита на гръцкото и италианско революционно движение, у Капитан Петко войвода назрява идеята за нещо по-голямо, за обща борба на поробените народи в Турската империя.
Като участник в гръцкото освободително движение, заедно с гръцки патриоти издават апел на гръцки и български, в който канят поробените балкански народи да се вдигнат на обща борба срещу турската тирания. Той с готовност са отзовава на поканата на гръцкия революционен комитет в Атина да се бори за свободата и на гръцкия народ. С чета гарибалдийци геройски се сражава за свободата на гръцкия народ в критското въстание през 1868 година. Тук за първи път му е присвоено званието “Капитан”.
С 200-300 четници Капитан Петко Войвода успява да разбие и да отхвърли извън демаркационната линия четири хилядната башибозушка банда на Сенклер и да запази територията, определена от Берлинския договор в дълбочина от 56 км до идването на руските войски. Така четата на Капитан Петко войвода осуетява намеренията на сенклеристите да присъединят тези земи към Турция.
Капитан Петко Войвода е безспорно една изключителна историческа личност, чийто идеали за свобода, братство и равенство, са в основата на неговия живот. Бори се за освобождението на поробените си братя, води борба срещу диктаторския режим на Стефан Стамболов и умира като мъченик.
На хълма на гарибалдийците се намира и мраморна паметната плоча, на която е издълбан надпис: "От признателна Италия в памет на българските гарибалдийци, които със саможертва и героизъм се сражаваха за свободата, обединението и независимостта на Италия".