Петър Парчевич

Не по-малка е следата оставена от големия български будител, духовник и патриот Петър Парчевич (1612-1674 г.), чийто мощи се пазят в базиликата „S. Andrea delle Fratte”, в близост до Piazza di Spagna. Паметна бронзова плоча е поставена до единия от ангелите, издялани от Бернини.

Заставайки с лице към олтара, възпоменателната плоча се намира в дясно и е поставена от посланика Венелин Коцев по повод 300 годишнината от смъртта на големия българин.

Духовният път на Петър Парчевич започва от Лорето, за където заминава едва 11 годишен. По-късно съдбата го отвежда в Рим, където учи богословско и каноническо право.

Връщайки се в България  през 1643г., Парчевич посвещава  усилията си за организиране на антитурска коалиция на католическите държави. Насърчаван и подпомаган от Петър Богдан и Филип Станиславов, но и с благословията на папата, той предприема редица дипломатически мисии в Австрия, Унгария, Полша, Венеция, Влашко, Молдова и Украйна.

Той е представител на изтъкнат чипровски род и е един от организаторите на Чипровското възстание през 1688 г.  За приноса му в защита на християнството Парчевич е удостоен от Хабсбургите с баронска титла.  Писмото, което Петър Парчевич изпраща до папския нунций във Виена е всъщност неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандоми са изключителни по своята композиция и стил, и носят белезите на литературни произведения.

Не знаем къде точно са мощите на българския духовник, тъй като в миналото се използвало те да бъдат погребвани под мраморните подове на църквите. Направените реставраторски работи през вековете не са оставили следа, къде е точното място на гроба. За чипровския будител пишат: ”Архиепископ Петър Парчевич е един от най-видните бълари на 17 век; по знания, дарби и характер, той е в първите редици на българското католическо духовенство и през цялата си духовна кариера; има и следва само един идеал: възкръсването на България”.