Димитър Добрович

Димитър Добрович е роден на през 1816 г.Сливен. Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Куручешме, Истанбул – Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия. Там се сближава с Г.С.Раковски, от когото възприема революционните идеи. Поради избухването на чумна епидемия напуска града и се отправя към Атина, където учи в гимназия между 1838 до 1848 г. След нейното завършване се насочва към изобразителното изкуство и се обучава като частен ученик при френския живописец Пиер Бонерот до 1845 г. Продължава художественото си образование в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа, която по-късно се превръща в художествена академия и до 1848 г.  Там учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис.

През 1848 г. Добрович заминава за Рим, където постъпва в художествената академия „Св. Лука“. Негови професори са Томазо Минарди (1787 – 1871) и Филипо Агрикола (1795 – 1857). Участва в движения на студенти, последователи на Гарибалди.

До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя „ елеофотографска“ техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим.

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование. Живее цели 45 години на ул. "Систина" и работи непрекъснато за Ватикана като копист.

Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събраниеа през 1894, 1897 и 1898 г. участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен.