Борис Христов

Борис Христов e един от феномените в оперното изкуство. Той е роден през 1914 година в Пловдив и умира през 1993 година на 79 годишна възраст в Рим. Завършил право, той е забелязан от цар Борис ІІІ, докато пее в прочутия хор “Гусла” и получава стипендия да учи оперно пеене при Рикардо Страчари в Рим. След това заминава за Залцбург, където продължава образованието си по вокално майсторство при Мурати, а през 1946 година прави професионалния си дебют на сцената на “Reggio di Calabria”, в ролята на Колин от “Бохеми”. През 1947 година Борис Христов изпълнява партията на Пимен от операта “Борис Годунов”, едновременно в Рим и в Миланската скала. През 1948 за първи път изпълнява ролята на Борис на сцената на “Cagliari”, а през 1949 г.играе същата роля и на сцената на Конвънт Гардън. 25 години по-късно, в същия театър българският бас е коронован със златно копие на оригиналната корона на Годунов в знак на най-високо признание за заслугите му към представянето на този шедьовър на руската класика.

През 1950 получава покана да пее в нюйоркската Метрополитън опера, но не е допуснат на територията на САЩ поради политически причини свързани със студената война между САЩ и страните от бившия социалистически блок. Години след това Христов прави дебюта си в САЩ в операта на Сан Франциско, но въпреки отправените му многобройни покани от Метрополитън опера, той не успява да гостува там. През 1967 за пръв път от 1945 българският певец се връща в България за погребението на майка си.

В световноизвестния Британски музей, в специална зала е уредена експозиция на сценичните костюми на Борис Христов, Мария Калас и Лорънс Оливие. През 1986 година в Рим е открита “Българска Академия за изкуство и култура – Борис Христов”, който от 1 октомври 2006 г. е вече Културен институт.

Великият българин и родния си дом в България, намиращ се на столичната улица “Самуил” 43, който по-късно става “Музикален център – Борис Христов” за подготовка на млади дарования.

Борис Христов си отива от този свят на 28 юни 1993 година в Рим и тленните му останки са донесени в софийския храм-паметник “Александър Невски”, където се извършва тържествено опело.Едва ли има по-подходящ завършек от казаното от самия него: “Кой не иска да се върне у дома?...Как искам да отпочина на родна земя...Сега обаче имам извънредно много задачи. Аз нямам право да се отказвам от моите ангажименти, защото България трябва да се гордее с мене така, както и аз се гордея, че съм българин!”