Не-католическото гробище в Рим

Според църковните нормативи на Католическата църква, протестантите не могат да бъдат погребвани в католическите църкви или в осветена от католиците земя. Въпреки това, в пристанищните градове на Апенините, започват да се заделят места за погребения на хора от не-католическата вяра като Ливорно  още от 1598 г. и Венеция от 1684 г. Не- католически гробища има също във Флоренция и Бани ди Лука.
Не-католическото гробище в Рим датира някъде около 1716 г.,базирайки се на документите, съдържащи разрешение, издадено от Папа Климент XI, за членовете на Стюардите в изгнание от Англия, да бъдат погребани  близо до римската Пирамида (мавзолей на древния римски трибун Кай Честий), датираща от 12 г.пр.Хр. Разрешението е било дадено и на  други християни не-католици, много от които  млади хора от периода на т.нар. Гранд Тур (Grand Tour - „Голямо пътешествие“ от XVIII в.) – отнасящо се до пътувания из Европа на богати млади благородници, чиято цел е била да опознаят и изучат света, както и да пазаруват. Много от пътешесвениците са били хора на изкуството, писатели, други – медценати и в Италия откривали едни от най-интересните  места, които изпълвали техните естетически и духовни нужди.

Не-католическото гробище и до днес  заема пространството между Пирамидата на Кай Честий и крепостните градски стени на император Аврелиан.
Най-старият гроб е този на Джордж Лангтън, завършил Оксфордския университет. Неговите останки са открити по време на разкопки, извършени през 1929 г., покрити от оловна плака с надпис, под формата на щит. Първият северно-американец е бил погребан през 1803 г. (осемнадесет годишният Рут McEvers), а през същата година покой намира тук и барон Фридрих Вилхелм фон Хумболт – министър на Прусия, живял в Рим. Гробът му се намира до неговия 9 годишен син Вилхелм. Между 1738 и 1822 г. са били погребани повече от 60 души. В гробището са погребани не малко датчани, както и 17 българи.

Яков Асмус Карстенс (1754-1798), германо-датски художник (от Шлезвиг), считан за основател на късната немска историческа живописна школа. По време на посещенията си в Рим през 1783 и 1792 той е бил повлиян от работата на Джулио Романо. Той произвежда произведения на историческа тема, като „Симпозиума на Платон” и „Битката при Росбах”. През 1795 се организира голяма изложба на негови творби в Рим, където умира през 1798 г. Надгробният му паметник е издигнат от негови фенове.

Тук е погребан Август фон Гьоте (1789-1830), последният от петимата синове на Йохан Волфганг фон Гьоте да достигнат зряла възраст, но починал преди баща си по време на пътуване до Рим. Под бронзовият надгробен медальон изработен от Бертел Торвалсен е  изписано "Гьоте Filius".

Йоханес Карстен Hauch (1790-1872), датски поет, драматург и романист. Плодовит писател, който, след като изоставя поетичната кариера, той се посвещава на пиесите и романите, между които „Вилхелм Заберн” (1834), с който постигна известен успех.